Физиотерапия и рехабилитация на болни с гръбначномозъчни травми Иванова 1985

.

ПРЕДГОВОР
Въпросите и познанията, свързани с възстановяването на параплегиците, са една налагаща се необходимост в нашето съвремие.

Интензификацията на живота, индустриализацията на страната ни, прогресивното нарастване на транспортния, спортния и битовия травматизъм у нас създават сериозни условия за увеличаване броя на трайните инвалиди, към които се отнасят и болните параплегици. По данни на МНЗ лицата с трайна нетрудоспособност се увеличават средно годишно с 20 000 души. По данни на РНП Институт за спешна медицинска помощ „Пирогов“ и неврохирургичните клиники броят на параплегиците в България е приблизително около 1500 души и ежегодно се увеличава средно с около 60—80 болни. Ако към тях се прибавят и всички болни с гръбначномозъчни заболявания от възпалително, туморно и друго естество, които по същество са параплегично болни, относителният брой на параплегиците нараства значително.

Световната здравна организация съобщава, че инвалидите са 10—20% спрямо трудоспособните от населението. Като се прибавят към този процент и близките на болните, които се грижат за тях, относителният брой на работещите ще се намали, а този на неработещите ще се увеличи.

След въвеждане на антибиотиците в лечебната практика животът на параплегиците се удължи значително, поради което у нас вече има голям брой трайни инвалиди параплегици.

Всички тези факти подчертават огромната медико-социална и икономическа значимост на този проблем.

За повече информация: order@kopieto.com