Хайдушки дневник, Кочо Молеров 1996

Предговор

лючително жиВ език и с несъмнена литературна стойност досега не е Видял бял свят. ;

Като по някакВо неписано правил© у нас се утвърди историята глаВно 0 нейния славослоВен Вариант. Свикнахме да Възприемаме миналото като една поредица от доблестни, макар и неуспешни дела на прадедите ни. Постепенно си създадохме един революционен пантеон, изселен от недосегаеми герои, Всяко показване на които 8 друга сВетлина, се Възприема като посегателствоВърху родната история.

Изключение са разбира се книги като „Записки по българските Въстания“ на Захари Стоянов, или „Видрица“ на поп

-^::^айдуш|а[ят.дшвшкш.войВодапи1:ОШ.БажкаКочо. Мо-лероВ е безспорно една находка. Находка е за исторшта на македонското движение и Илинденското Въстание, за „революционната“ мемоаристика у нас изобщо, и за народопсихологията на българина; Необяснимо е само защо такъВ разказ, написан на изк-

Минчо Кънчев,

Македонското изключение пък е настоящата творба. Имената на автора, а и на голяма. част от действащите лица не са от наО-изВестните В България. Те не се четат на зарята за 2 юни или 3 март. Портретите им, доколкото сазапа-