Кой лети и се смее, сто години ще живее Иван Петков

.

ВМЕСТО УВОД

Един мъдрец е казал, че светът е оцелял, защото се е смял.

Човек се смее през целия си живот. Смее се на смешното и на не чак толкова смешното, и на себе си се смее човекът.

Българинът се е смял в дните, годините, вековете на робството, смял се е и когато е вече свободен. Смеят се млади и стари, учени и недоучени, бедни и богати. Смеел се е нашенецът и е оцелял, въпреки бедите, които са го сполетяли, въпреки злобата и завистта, които са съпътствали живота му.

Авиацията в своето вековно съществувание е съпътствана от весел, творчески, новаторски смях на своите първостроители, но и от присмех на неверниците. Тя оцеля благодарение на труда, ума, обичта на веселите си първостроители, напук на присмехулниците, чиито имена днес никой не помни. Шегата започва от портала на летището, съпътства ежедневието на авиаторите в самолетната кабина и на техническата стоянка, в столовата и в авиогарадока... и завършва, когато падне последната шепа пръст върху ковчега на колегата, когото изпращаме в отвъдното. (Спомням си, че когато спускахме ковчега на нашия любим колега Григор Алексиев, Вичо Стоев се провикна: „Ей, оставете на Гришата едно прозорче да може да вижда хубавите моми от село Дългоделци!

Скъпи приятели, в написаното от мен досега разказвах с обич за славната история на родната ни авиация, за хората посветили живота си на най-достойната професия - авиатор. Радвах се на всеки техен успех, плаках при загуба на скъп приятел. Насън съм скачал при вестта „Загина!“. Чувствам на раменете си тежкия, пълен с пясък ковчег на Григор, Иванко, Лазар, Петко, Рашко...

Преживявам тежко за затритите летища, нарязаните на скрап самолети, оставените без крила млади летци.

И като че ли в авиацията не е имало смях, весел хумор, шеги. Като че ли всичко при нас е сериозно, а хората са студени като самолетното крило през мразовития януари. Уверявам ви, приятели, че не е така.

Авиаторите са хора весели, оптимисти, ежедневието им е обогатено от весели случки, смях, закачки и анекдоти, зевзеци - обстоятелства, които правеха ежедневието ни човешки богато, олекотяват тежката авиаторска раница.

Сега, обични ми приятели, ще пиша за шегите между обичащите се колеги, за весели закачки между приятели, за безобидни зевзеци, които всички търсеха за компания, за шеги, закачки и смешни ситуации, при които всички се смеят - и разказвачите, и тези, които ги слушат. Ще пиша за лечебния смях, който предпазва от беда и повторения на нежелани ситуации, за весели случки, от които никой няма да се срамува, а ще ги разказва с желание на своите приятели. Не приемам осмиването, заядливата закачка, обидния хумор, от които да се срамуват и внуците ни.

За повече информация: order@kopieto.com