Култура на говора георгиева 1974 г

УВОД

 

Учебникът е предназначен за широк кръг читатели — за всички които

 

искат да повишат говорната си култура. ’

 

В изводите на Втория конгрес на културата залегна изискване да се повишава общата култура на народа.

 

Езиковата култура на всеки народ е част от неговата обща кут-тура. Проблемът за езиковата култура е сложен. Той обхваща въпросите за овладяване граматиката на родния език, въпросите за писменото изложение и за говорната изява — културата на говора.

 

Говорната изява трябва да не отвлича вниманието на слушателите, да не пречи на говорещия, да съдействува за пълното възприемане на казаното. Поради това наложително е да ср работи не само за убедително съдържание и изискано изложение, но и за добра говорна изява. Елементите, създаващи културата на говора, са правилно дишане, добра дикция, поставен глас и практически овладени правоговорни норми на съвременния български литературен език. В нашата страна досег - не е обръщано достатъчно внимание на културата на говора. Не са поставяни изисквания към говорещия в тази насока освен при актьорското изпълнение. Работено е предимно за повишаване общите познания по родния език и за подобряване на изложението и правописа.

 

Всички, които говорят пред слушатели, тряова да говорят правилно. Преподавателите обаче — от преподавателя в детската градина до преподавателя във всички висши учебни заведения, са длъжни да имат солидна говорна култура. Те не само дават познания в определена област, но и въздействуват с начина на говора си, възпитават подрастващото поколение в тази насока. Преподавателят трябва да бъде образец за подражание както с познанията си и убедителното им изложение, така и с говорното майсторство. Училището е мястото, от-където е наложително да се започне работата за повишаване говорната култура на нашия народ. Познаването па родния език създава и лю-бюв към него.