Лекции по биохимия 2010 Косекова, Митев, Алексеев, Николов
Сумата се прибавя директно в кошницата
9.33 € (18.25 лв.)
.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ 21
1. Резюме 21
2. Предмет, цели и обхват на биохимията 21
3. Роля на биохимията за развитие на медицината 21
4. Биохимичните изследвания са решаващи за диагнозата, прогнозата и лечението .22
5. Главни постижения на биохимията през 20 век и очаквани постижения през 21 век 23
Глава 1. КЛЕТКАТА ~ ОСНОВНА ЕДИНИЦА НА ЖИВОТА 24
1.1. Резюме 24
1.2. Едноклетъчни и многоклетъчни организми 25
1.3. Прокариотни и еукариотни клетки 26
1.4. Химичен състав на клетката 26
1.4.1. Вода и нейното значение 26
1.4.2. Дисоциация на водата. рН. Буфери 28
1.4.3. Други неорганични вещества освен водата 29
1.4.4. Органични съединения 30
1.4.5. Основни и производни органични структури - определение 30
1.4.6. Видове основни органични структури 31
1.4.6.1. Карбоксилни киселини 31
1.4.6.2. Монозахариди (монози, захари) 33
1.4.6.3. а-Аминокарбоксилни киселини 37
1.4.6.4. Други основни органични структури 37
1.4.7. Свързване на основните органични структури. Производни органични структури 40
1.4.8. Комплексни органични съединения. Биологични макромолекули 43
1.5. Общ поглед върху устройство и функции на клетка от животински организъм 44
1.5.1. Мембрани. Компартментализация 46
1.5.2. Транспорт през мембраните .48
1.5.3. Ядро 49
1.5.4. Митохондрии .50
1.5.5. Ендоплазмен ретикулум. Рибозоми 56
1.5.6. Апарат (комплекс) на Оо1§1 51
1.5.7. Лизозоми и пероксизоми 51
1.5.8. Немебранни цитоплазмени компоненти (цитоскелет, цитозол) 52
1.6. Основни положения в обмяната на веществата 52
1.6.1. Понятие за биологична обмяна 52
1.6.2. Анаболитни и катаболитни процеси 53
1.6.3. Обменни вериги. Обменни стъпала. Циклични процеси 54
1.6.4. Връзки и регулиране на обменните процеси във времето и пространството .54
1.6.5. Типове обмяна .55
1.7. Примери за значение на познанията върху клетъчната структура и функции за медицината. ... 56
1.7.1. Митохондрийни болести 56
1.7.2. Апоптоза 56
1.7.3. Подагра и лизозомни ензими 57
1.8. Насоки за самостоятелна работа 57
Глава 2. БЕЛТЪЦИ 58
2.1. Значение, състав и свойства на белтъците 58
2.1.1. Резюме 58
2.1.2. Определение и значение на белтъците 58
2.1.3. Химическа структура на аминокиселините, изграждащи белтъците 59
2.1.4. Относителна хидрофобност на аминокиеелинните остатъци 61
2.1.5. Значение на страничните вериги за структурата, свойствата и функциите на белтъците 61
2.1.6. Зарядови свойства на аминокиселините .62
2.1.7. Зарядови свойства на белтъците 62
2.2. Структура на белтъците 64
2.2.1. Резюме 64
2.2.2. Първична структура на белтъчните молекули 64
2.2.3. Химични връзки в белтъците
2.2.4. Вторична структура ,
2.2.5. Третична структура на белтъчните молекули
2.2.6. Четвъртична структура
2.2.7. Денатурация и ренатурация
2.2.8. Нагъване на ново синтезирани полипептидни вериги
2.3. Връзка между белтъчната структура и биологичната функция
2.3.1. Резюме
2.3.2. Кислород-пренасящи белтьци
2.3.2.1. Структурни прилики между МЪ и субединиците на НЬ, важни за
свързването на кислород
23.2.2. Разлики в кривите за асоциация/дисоциация на 02 при МЬ и НЬ
2.3.2.3. Разлики в структурата на НЪА и НЪР
2.3.3. Колагени
2.3.3.1. Различни типове колаген
2.3.3.2. Структура на колаген тип I
2.3.3.3. Значение на следсинтетичната обработка (зреене) на колаген за здравината
на колагеновите фибрили
2.3.4. Имуноглобулини
2.3.5. Инсулин
2.4. Методи за пречистване на аминокиселини, пептиди и белтъци
2.4.1. Резюме
2.4.2. Електрофоретични техники *
2.4.2.1. Принцип *
2.4.2.2. Агарозна електрофореза на серумни белтъци
2.4.2.3. Други електрофоретични техники •
2.4.3. Хроматографски методи
2.4.3.1. Разпределителна хроматография
2.4.3.2. Йонообменна хроматография
2.4.3.3. Афинитетна хроматография
2.5. Примери за приложение на познанията върху белтъците в клиничната практика
2.5.1. Резюме
2.5.2. Електрофореза на серумни белтъци за диагностика на различни заболявания
2.5.3. Установяване на фенилкетонурия и други аминоацидурии чрез НРЕС-техники . . .
2.5.4. Приложение на животински инсулини за лечение на захарен диабет
2.5.5. Роля на гликиран хемоглобин НЪА1с за контролиране на захарен диабет
2.5.6. Неправилното зреене на колаген при недостиг на витамин С причинява скорбут . .
2.5.7. Сърповидноклетъчна анемия - доказателство за детерминиращата роля на
първичната структура спрямо по-висшите структури
2.5.8. Прионови болести
2.6. Материали за самостоятелна работа
Глава 3. НУКЛЕИНОВИ КИСЕЛИНИ
3.1. Резюме
3.2. Определение, видове и биологична роля
3.3. Състав на нуклеиновите киселини. Структура на нуклеотидите
3.3.1. Пуринови и пиримидинови бази
3.3.2. Тавтомерия при базите
3.3.3. Син и анти-конформери при рибо- и дезоксирибонуклеозиди
3.3.4. Нуклеотиди - номенклатура, заряд, спектри *
3.3.5. Роля на нуклеотидите
3.4. Първична структура на нуклеиновите киселини
3.5. Особености и конформация на ДНК
3.5.1. Размери и локализация на ДНК в клетката
3.5.2. Модел на ^аТзоп и Спск
3.5.3. Денатурация и ренатурация на ДНК
3.5.4. Конформационни форми на ДНК вследствие вариации в конформацията
на нуклеотидите
3.5.5. Специфични и повтарящи се последователности в ДНК
3.5.6. Вариации в конформацията на ДНК, причинени от специфични
повтарящи се мотиви в секвенцията на ДНК
3.5.7. Суперспирализиране на ДНК
3.5.8. Пакетиране на ДНК 100
3.5.8.1. Роля на хистоновите белтъци за пакетиране на ДНК в нуклеозоми 100
3.5.8.2. Пакетиране на нуклеозомите в митотични хромозоми 101
3.5.8.3. Интерфазен хроматин 102
3.5.8.4. Структурни мотиви в нехистоновите хромозомни белтъци . . . . 102
3.6. Роля и конформация на иРНК 103
3.7. Конформация на рРНК. Рибозоми 104
3.8. Структура на тРНК 104
3.9. Малки РНК 105
ЗЛО. Рибозими Ю6
3.11. Приложение на познанията върху нуклеинови киселини в клиничната практика 106
3.11.1. Пуринови и пиримидинови аналози като антиракови и антивирусни агенти 106
3.11.2. Генетични болести. Примери: сърповидно-клетъчна анемия и фенилкетонурия 106
3.12. Насоки за самостоятелна работа 107
Глава 4. ЕНЗИМИ 108
4.1. Обща характеристика на ензимите 108
4.1.1. Резюме 108
4.1.2. Значение на ензимите за медицината 108
4.1.3. Определение и общи свойства на ензимите като катализатори 109
4.1.4. Разлики между ензимите и останалите катализатори 109
4.1.5. Коензими и простетични групи 109
4.1.6. Номенклатура и класификация на ензимите 112
4.1.7. Кратка характеристика на шестте главни групи ензимно-катализирани реакции 112
4.1.8. Представа за механизъм на ензимната катализа 113
4.1.9. Активен център 114
4.1.10. Специфичност на ензимното действие .115
4.1.10.1. Реакционна специфичност 115
4.1.10.2. Субстрата специфичност 116
4.2. Ензимна кинетика ц§
4.2.1. Резюме 118
4.2.2. Зависимост на скоростта на ензимната реакция от концентрацията на субстрата 119
4.2.3. Анализ на уравнението на М1 сЬаей5-МеШеп 120
4.2.4. Дефиниция и значение на Кт и Утах 121
4.2.5. Определяне на Кт и Утах чрез уравнението на Ьте^еауег-Вигк 121
4.2.6. Единици за ензимна активност 122
4.2.7. Определяне на ензимна активност чрез директни и индиректни методи 122
4.2.8. Влияние на рН върху скоростта на ензимните реакции 123
4.2.9. Влияние на температурата върху скоростта на ензимните реакции 123
4.2.10. Приложение на познанията в медицината 124
4.2.10.1. Промени в и Утах за ензима фосфорибозилпирофосфат (ФРФФ)
синтетаза при случаи на подагра 124
4.2.10.2. Променен рН оптимум на алкохол дехидрогеназа и повишена Кт на
ацеталдехид дехидрогеназа при представители на монголоидната раса с повишена чувствителност към етанол 124
4.3. Регулация на ензимната активност 125
4.3.1. Резюме 125
4.3.2. Въведение 126
4.3.3. Необратимо инхибиране на ензимната активност 126
4.3.4. Обратимо конкурентно и неконкурентно инхибиране 127
4.3.5. Антиметаболитите - конкурентни инхибитори по отношение на субстрати или
кофактори на ензимите 128
4.3.6. Активиране на ензимното действие 131
4.3.7. Алоетерично повлияване 132
4.3.8. Примери за приложение на познанията върху алоетерично повлияване
в клиничната практика . 133
4.3.8.1. Дефект в алостеричното повлияване на глутамин-ФРФФ амидотрансфераза
от крайните продукти причинява подагра 133
4.3.8.2. Лечение на оротатурия чрез ало етерични инхибитори 133
4.3.9. Регулация на ензимите чрез обратимо ковалентно фосфорилиране-дефосфорилиране 134
4.3.9.1. Общи принципи 134
