лекции (теми анистезиология мед сестри 2 курс)

1. Физиология на дишането.

 

Осн. ф-ция на дих. с-ма е газообмена м/у организма и окол. среда т.е доставяне на необходимия за обменните процеси на организма 02 и да изнесе от него крайният продукт от тези процеси - С02. Дих. с-ма започва от външните отвори на устата и носа и завършва с алвеолите. Дих. пътища се разделят на ГДП -нос, фаринкс, ларинкс и ДДП - трахея, лобарни бронхи, алвеоли и алвеоло-капилярна мембрана, гръден кош и респираторни мускули. Ф-цията на дих. с-ма се осъществява чрез 3 осн. принципа - вентилация, дифузия и кръвен транспорт. Вентилация - процес, който създава движение на определен обем въздух от атмосферата ч/з дих. пътища до алвеолите и обратно, с цел да достави на организма 02 и да изнесе С02. Характеризира се с определени обеми: МО измерва се с волуметри. За ефективен МО се приема 6-10 л/мин. при честота на диш. 14-20/мин и ДО 400-500 смЗ за възрастен човек. Нормовентилация е състояние което съответства на нормалната енергийна обмяна. Хипервентилация се наблюдава при повишена енергийна обмяна, а хиповентилация, при понижена. Дифузия - процес, при който се изършва газообмен м/у алвеоларния въздух и кр.За нея е характерно движението на газовете от по-високо към по-ниско парциално налягане. За норм. транспорт на газовете и кр. съществено значение има белодробното кръвообръщание, то служи за кръвоскабдяване на б. дроб за нуждите на газова обмяна. Б. дроб се кръвоснабдява от бронхиалното кръвообръщение, което идва от гръдната аорта и е 1 % от МО на сърцето, трябва да е адекватно за алвеоларната вентилация, което означава, че вентилацията и перфузията трябва да се намират във функцинално равновесие, което се изразява чрез т.нар вентилационно-перфузионен коефициент, той представлява съотношението между алвеоларната белодробна вентилация 4 л/мин и белодробна перфузия 5л/мии. При това съотношение се създават парциални налягания на 02 и СО, в алвеолите и белодробните капиляри, кото осъществяват нормална дифузия на газове. Резултатна вентилация се смята тази, която поддържа определено парциално налягане на 02 и С02 в алвеоларния въздух - Ра02~ 13,7-14,4 кРа и РаС02-3-5 кРа, а адекватна перфузия - РаО,- 10,7-13,3 кРа и РаС02 - 4,4-6 кРа.

 

2 Анестезия - определение, видове.

 

Под анестезия разбираме временно обезчувствяваие на организма. Тя бива обща и местна. При общата анеететичиото средство влияе върху ЦНС и анестезирания е в безсъзнание. При местната няма загуба на съзнание, анестетикът действа в/у определен участък на периферната НС и бива обезболено само част от тялото. Обезболяващите средства стигат до ЦНС и ПНС по пряк и непряк път. Венозната и интраосална анестезия анестетикът постъпва направа в кръвообръщеиието - пряко. При инхалационната - непряко, чрез преминаването през белодробните алвеоли. При ректалната анестезия - непряко, ч/з лигавицата на дебелото черво. Видове анестезия - 06ща(със загуба на съзнанието) - иряка(венозна,интраосална) и непряка(инхалационна,ректална); Местна(ироводиа) - сиинална (лумбална), епидурална (перидурална), паравертебрална, регионална, блокада на нервнисплитове и отделни нерви и нервно-вегетативни блокади; Инфилтративна - повърхностна (контактна,топикал на); Невролептаналгезия - обща аналгезия без загуба на съзнание, а с подтискане на мозъчната активност и изпадане в сънотворно състояние, от което болният може лесно да бъде изваден с външни дразнения. При местната анестезия обезчувствяването е в зависимост от мястото на приложение на анеететичиото средство върху периферния нерв. Колкото е по-близо до мястото на излизането му от главния мозък или от гръбначния стълб, толкова е по-голяма областта на обезчувствяваие, при непосредствен контакт с периферните нервни окончания също се получава обезболяване на съответната част на организма. Използват се химически вещества за постигане на анестезия, също и физически агенти (натискът, електричество и студът).