Лесозащита 1987

.

УВОД

Горите заемат една трета от територията на страната ни и имат многостранно значение за развитието на народното стопанство, за живота на човека. Успешното развитие на горското стопанство зависи от решаването на проблема за повишаване производителността на горите, което е пряко свързано с опазването им от вредители и болести.

Вреди в горите нанасят преди всичко някои насекоми, чийто брой надхвърля неколкостотин вида, както и болести, причинявани главно от гъби, вируси и бактерии. Вреди нанасят също така акари, нематоди, голи охлюви, гризачи, птици, домашни животни, човекът при провеждане на стопанската си дейност, пожарите, плевелите и др.

Понякога се поставя въпросът, необходимо ли е да се води борба срещу болестите и вредителите в горите и особено срещу насекомите. Природата сама е създала условия за регулиране числеността на насекомите. При масовото им размножаване се явяват епизоотии, гъсениците масово измират и за кратък период гората се зеленее чиста от насекоми. Редица проучвания показват обаче, че това не е минало безнаказано. Така например при протичане на градацията на гъботворката в дъбовите гори за един градационен цикъл се губи прираст, равен на прираста, който гората образува за една година. Брястът като стопански обект се унищожава от холандската болест, причинявана от гъба. Сериозни поражения причиняват и редица други болести и вредители.

С разностранната си дейност човекът може да наруши създадено през хилядолетия равновесие в природата. Промените, настъпили в нормалните взаимоотношения между вредители и болести, от една страна, и обитаваната среда, от друга, довеждат до масово размножаване на вредни насекоми и масово развитие на болести. Досегашните проучвания показват, че борбата с болестите и вредителите в горите, когато масово се развият и намножат, е необходима и икономически оправдана.

Вредите, нанасяни на горите, са резултат от взаимодействието на сложен комплекс от абиотични и биотични фактори. Те са от най-различно естество и това създава трудности за тяхното изучаване. В миналото у нас, а и сега в някои страни тази материя се изучава в няколко дисциплини, даже и в отделни катедри. Необходимостта от разглеждане в една дисциплина у нас на голям по обем и същевременно много разнообразен по характер материал наложи обособяването му в шест части. Всяка част обхваща сравнително еднакви по характер и по начин на въздействие фактори върху растенията.