Лесозащита Ганчев

.

УВОД

Горите заемат една трета от територията на страната ни и имат многостранно значение за развитието на народното стопанство, за живота на човека. Успешното развитие на горското стопанство зависи от решаването на проблема за повишаване производителността на горите, което е пряко-свързано с опазването им от вредители и болести.

Вреди в горите нанасят преди всичко някои насекоми, чийто брой надхвърля неколкостотин вида, както и болести, причинявани главно от гъби, вируси и бактерии. Вреди нанасят също така акари, нематоди, голи охлюви* гризачи, птици, домашни животни, човекът при провеждане на стопанската си дейност, пожарите, плевелите и др.

Понякога се поставя въпросът, необходимо ли е да се води борба срещу болестите и вредителите в горите и особено срещу насекомите. Природата сама е създала условия за регулиране числеността на насекомите. При масовото им размножаване се явяват епизоотия, гъсениците масово измират и за кратък период гората се зеленее чиста от насекоми. Редица проучвания показват обаче, че това не е минало безнаказано. Така например при протичане на градацията на гъботворката в дъбовите гори за един градационек цикъл се губи прираст, равен на прираста, който гората образува за една година. Брястът като стопански обект се унищожава от холандската болест* причинявана от гъба. Сериозни поражения причиняват и редица други болести и вредители.

С разностранната си дейност човекът може да наруши създадено през хилядолетия равновесие в природата. Промените, настъпили в нормалните взаимоотношения между вредители и болести, от една страна, и обитаваната среда, от друга, довеждат до масово размножаване на вредни насекоми и масово развитие на -болести. Досегашните проучвания показват, че борбата с болестите и вредителите в горите, когато масово се развият и нам нож ат,, е необходима и икономически оправдана.

Вредите, нанасяни на горите, са резултат от взаимодействието на сложен комплекс от абиотични и биотични фактори. Те са от най-различно естество и това създава трудности за тяхното изучаване. В миналото у нас» а и сега в някои страни тази материя се изучава в няколко дисциплини» даже и в отделни катедри. Необходимостта от разглеждане в една дисциплина у нас на голям по обем и същевременно много разнообразен по характер материал наложи обособяването му в шест части. Всяка част обхваща сравнително еднакви по характер и по начин на въздействие фактори върху растенията.