Литература част 2 за зрелостници и кандидат студенти
Сумата се прибавя директно в кошницата
12.37 лв.
.
Елин Пелин в социокултурния план на времето
Първите десетилетия на следосвобожденската действителност у нас са период, наситен с дълбоки политически, социални и икономически промени. На новоосвободена България тепърва й предстои да гради, укрепва и защитава новите държавни институции. Новата политическа ситуация се превръща в мощен катализатор за поредица от промени както в обществено-икономически, така и в културен план.
Освобождението обаче не донася на българите така жадуваната свобода, битуваща в народната памет като висша ценност. Възторгът от победата над робството и преклонението пред националните герои бързо са изместени от грубо потъпкване на човешките права и низки политически страсти. На изпитание са подложени и мо-■ ралните стойности, крепящи патриархалния свят. Динамизирането на обществените отношения разрушава изконните връзки, спояващи родовия свят и осигуряващи на членовете му сигурност. Новите бързоналагащи се социални трансформации разрушават традиционните схеми на поведение, утвърждават нови модели, към които човекът трудно се пригажда, което често го води до нравствена криза и дори до смърт.
В българската литература от този период намират отражение острият ценностен кризис, липсата на морални опори у новите герои на времето и грубото поругаване на семейните ценности. Все по-трайно се налага образът на града като морален контрапункт на селото. Той е видян като средище на злото, покварата и нравственото разрушение.
Сакралният образ на родината майка, наложен от възрожденската литература, метаморфо-зира до образа на държавата мащеха: “Лъже държавата. Мащеха е тя. Мащеха за едни, а за други най-млечна крава” (Елин Пелин, сп.”Селска разговорка”, 1902 г.).
За повече информация :
.
