Неврология Съкратени теми 2017-2018г.

.

НЕВРОЛОГИЯ 2017-2018г. (по Шотеков)

 

1. РЕФЛЕКСИ. Рефлексна дъга, класификация, изследване на нормални рефлекси

 

Рефлексът е неволева, закономерна и стереотипна двигателна или секреторна реакция в отговор на определено сетивно дразнение (сензорен стимул). Рефлексите са най-простите форми на двигателна активност, чрез които се осъществяват най-елементарните приспособителни функции на организма.

 

Рефлекс (re-flecto-flexi, flexus, лат. - извивам, обръщам назад; reflexus, -a, -um: възвърнат,отразен, неволев; reflexus, -us, m (pl reflexus): отражение, отзвук, е всяка реакция – отговор, която се появява задължително, почти автоматично, в резултат на определено въздействие

Рефлексната функция е основна и специфична за нервната система.

 

Рефлексите се реализират на нивото на точно определени нервни пътища и структури, наречени рефлексна дъга, съставена от пет задължителни компонента:

1. Рецептор. Той е разположен в т.н. рефлексогенна зона (рецептивно поле) впериферния край на даден сетивен нерв в кожа, лигавица (екстерорецептори), сухожилие, периост, мускул (проприорецептори) или вътрешни органи (интерорецептори). Възприема сетивното дразнение и го преобразува от определен вид физическа енергия в нервен импулс (процес на сензорна трансдукция: физичен стимул – рецепторен потенциал – акционен потенциал);

 

2. Аферентната часте сетивен нервен проводник, който отвежда нервния импулсот рецептора към ЦНС (центростремителен импулс);
3. Асоциативна, централна, превключвателна част се състои от група неврони,разположени най-вече в гръбначния мозък и в мозъчния ствол. Те директно или с участието на интерневрони, чрез моно- или полисинаптични връзки, осъществяват анализ и синтез на получената информация, за да изработят нова информация - отговор, която изпращат към периферията чрез;

 

4. Еферентна част, която се състои от двигателни нервни проводници, коитоотвеждат нервния импулс от ЦНС до инервираните от тях гладки или напречнонабраздени мускули (центробежен импулс);
5. Ефектор. Това са мускули, мускулни групи или жлези, които осъществяват

реакцията - отговор на дадено дразнение свързани с определен рефлекс.

Рефлексната дъга е специфична за всеки рефлекс, което налага изследването на рефлексите за топичната диагноза.

Класификация:

1. Според вида и локализацията на дразнението, респективно на рецептора:

 

1.1. Екстерорецептивни (повърхностни) – кожни и лигавични. Рецепторите са локализирани в кожата и лигавиците;

 

1.2. Проприорецептивни (дълбоки). Рецепторите са разположени в двигателния апарат. Това са анулоспиралния рецептор в мускулните вретена и проприорецепторите на Golgi в мускулните сухожилия;

 

1.3. Интерорецептивни рецептори има в кръвоносните съдове, във вътрешните органи, обвивките на телесните кухини и др.

 

2. Според нивото на осъществяване на превключването в ЦНС:

 

2.1. Сегментни рефлекси. Асоциативната част е на нивото на един спинален сегмент;

 

2.2. Интерсегментни рефлекси. Асоциативната част е на нивото на повече от един спинални сегменти;

 

2.3. Супраспинални рефлекси. Асоциативната част е на нивото на главния мозък (стволови и корови).

 

3. Според броя на невроните в централната (асоциативна) част, респективно брояна синапсите:

3.1. Двуневронни, респ. моносинаптични;

3.2. Многоневронни (полиневронални), респ. полисинаптични.

4. Според вида на ответната реакция:

 

4.1. Сомато-моторни рефлекси. Получават се при съкращение на напречнонабраздена мускулатура (екстензионни и флексионни). Те са фазови (фазични), при които еднократно почукване води до единично подръпване (клонично съкращение) и тонични, при които трайното натоварване предизвиква тонично съкращение (мускулно напрежение);

За повече информация: 

.