Теми Етиология Дъвкателен апарат Патология

1-Заболявания на дъвкателния апарат. Теории за етиологията на заболяванията. Реактивност и резистентност на организма.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДЪВКАТЕЛНИЯ АПАРАТ

Заболяванията на дъвкателния апарат са свързани с отклонение от състоянието на здраве на анатомични структури, органи, тъкани, системи, функции и реакции в челюстно - лицевата област на човешкия организъм. Отклоненията могат да бъдат от най - лекото смущение, неразположение, диском- форт, стрес и др., до най - тежкото поражение в челюстно - лицевата област. Всички те понижават жизнената дейност, самочувствието, активното състояние, работоспособността и социалните контакти на пациента.

Заболяване на дъвкателния апарат се предизвиква в резултат на някаква причина, чието установяване е първостепенна задача на лекаря по дентална медицина. Тази причина е водещият етиологичен фактор, но да възникне заболяване са необходими подходящи условия за развитие. Саногенетични- те защитни механизми на човешкия организъм трябва да бъдат отслабени и подтиснати до такава степен, че да позволят да се развият патогенетичните механизми на болестния процес.

Етиологията на заболяванията на дъвкателния апарат изучава връзките и взаимоотношенията между причината - водещият етиологичен фактор, следствието - възникването и развитието на патологичния процес, както и реактивността на организма допуснала този процес.

ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ

Етиология (aitia, гр. - причина и logos, лат - наука). Някои философски теории за етиологията в денталната медицина бяха дадени в учебника на нашия учител, проф. Б. Боянов, 1968 и пропуснати в следващите учебници. Ще бъдат представени отново, с някои допълнения, понеже те разширяват философския кръгозор на студентите и на лекаря упражняващ протетична дентална медицина.

Теории за етиологията на заболяванията

Най - съществените философски теоретични концепции за етиологията в медицината, в частност - денталната медицина и връзката им с предизвикване на заболявания в челюстно -лицевата област са следните:

Мононаузализъм (monos, гр. - един и causa, лат. - причина, повод). Според привържениците на тази теория всяко заболяване се предизвиква от определен патологичен фактор-бактерия, бацил, вирус, гъбичка и др.. Монокаузализмът като теория претърпя два периода на развитие -механистически и диа~ лектически.

В механистическия период на монокау- зализма се приема, че всяка болест има причинен фактор, който действа самостоятелно, като се подценява взаимовръзката с болестните условия.

В подкрепа на тази теза са напр. инфекциозните и възпалителните заболявания причинени от известен водещ етиологичен фактор - бактерия, бацил, вирус и т.н. Подходът на лечителя е да се унищожи причинителя на заболяването.

В диалектическия период на монокау- зализма, на етиологичния фактор се отдава водещата роля за предизвикване на заболяване и се подчертава, че той действа в комплекс от болестни условия. Между етиологичният фактор и болестните условия са налице разнообразни причинно-следствени връзки. Те оказват влияние върху началото на заболяването, степента на развитие, тежестта на поражението и изхода на болестта. Привържениците на монокаузализма упорито търсят причината. Често науката е безсилна и причинителите на много заболявания не са известни. Но съгласно монокаузализма, лечителят трябва да ограничи и при възможност да отстрани действието на етиологичния фактор.

Например, в денталната медицина действието на етиологичния фактор се ограничава и отстранява при остра ло- кална травма, изборване на кариозна маса, хирургична интервенция на па- родонта, операция на тумори и др. Ценното в диалектическия монокаузализъм е, че много добре се разглеждат етиологичните фактори на заболяванията. От една страна се търси водещата причина на заболяването, а от друга страна се изясняват болестните условия, които влияят на патологичния процес.

Кондиционализъм, от conditio, лат. - условие. Това философско учение заменя понятието причина, с понятието комплекс от условия. Според привържениците на тази теория болестите се предизвикват не от определен причинител, а от комплекс от условия, еднакво важни за възникване на заболяване. Според тях няма главно условие, което да действа като водещ етиологичен фактор, а цялата съвкупност от условия са равностойни причинители на